Реставрация, възстановяване и укрепване

Темата за опазването и оползотворяването на културното наследство, и по-специално на архитектурното наследство, придобива все по-голямо значение през последните години. Счита се, че „културното богатство“ е наследство, стигнало до нас от миналото и че наш дълг е да предадем на бъдещето „материално свидетелство с цивилизационна стойност“.

През последните два века, деветнадесети и двадесети век, се наблюдава нарастващ размисъл по темата за възстановяването, а заедно с този теоретичен принос, и голямо прилагане на практика. Не случайно думата „монумент“ етимологически произлиза от латинската дума „monumentum“: памет, документ, свидетелство за миналото. В крайна сметка в областта на съхраняването на историко-художествените паметници има две противоречащи си страни, които трябва да бъдат хармонизирани с баланс и мъдрост: от една страна максималният респект към историческата сграда и нейната автентичност; от друга страна често неотложната необходимост от възстановяването на „безопасността“ на сградата по отношение както на деградацията на материалите, така и на стабилността на конструкцията, чрез предприемане на мерки, които със сигурност ще променят тази. автентичност. Точно в този контекст работи нашата група, лидер в областта на възстановяването и укрепването. Прецизността, която характеризира нашия начин на работа, прави нашите обекти единствени по рода си, тъй като съчетаваме историческото наследство на паметника с възстановяването на безопасността му. Всичко това може да се направи само от опитни, вдъхновени и преди всичко културно подготвени и информирани професионалисти.

Археология

Археологията изучава човешките цивилизациите и култури от миналото и връзките им с околната среда чрез събиране, документиране и анализа на оставените от тях материалните следи (архитектура, артефакти, биологични и човешки останки). Археологията традиционно се разделя на дисциплини според периода или културата, която се проучва (например класическа археология, индустриална археология или праисторическа археология), според конкретни техники на изследване (подводна археология или експериментална археология) или специфични проблеми (градска археология, теоретична археология), или въз основа на вида на изследваните материали (нумизматика или епиграфия).

Техники и методи на анализ

Основната техника за анализ е тази на стратиграфските разкопки, което позволява да се отстранят слоеве на почвата при спазване на хронологичната последователност и да се документират събраните материали, като се поставят в съответната хронологична последователност.

Археологическото проучване може също да се възползва от днешните техники за откриване и датиране или на компютърни научни анализи. Изследването на територията както за предварително проучване на разкопки за идентифициране наличието на археологически останки, така и за получаване на общи статистически данни за историята на територията, освен на традиционната археологическа рекогносцировка на повърхността, може да използва и интерпретирането на въздушни снимки и геофизични анализи (най-вече термомагнитни или с георадар).